В новата си фотокнига „Излишни“, гл. ас. д-р Антоан Божинов представя правозащитна фотография, фокусирана върху хора в рискова ситуация. Изданието, което беше представено в Софийската градска художествена галерия, съдържа 73 снимки, направени между 1987 и 1992 г. в пет социални заведения в Северозападна България. Според доц. Георги Лозанов, който коментира книгата, обект на фотографиите са хора, които Божинов определя като „излишни“ – индивиди, чиято болка не бива да остава незабелязана от обществото.

Книгата е двуезична, с текстове на български и английски, и включва коментари от самия автор, както и аналитични статии от д-р Владимир Сотиров, психиатър, и доц. Георги Лозанов, медиен експерт. Тези текстове допълват визуалния разказ и задълбочават разбирането за представените теми.

Доц. Лозанов подчерта, че най-значимото послание на фотографиите е, че заснетите хора, които страдат, често са обвинявани за собственото си страдание. Той обясни, че вместо да получат помощ от обществото, те се сблъскват с допълнителна вина за състоянието си. „Тези изображения показват как обществото не само не помага, а и натоварва жертвите с чувство на гузност“, добави той.

Важно е да се отбележи, че фотографиите излизат наяве след дълъг период, за да се избегне вторична виктимизация. Божинов е избрал този момент, когато вероятността за разпознаване на лицата е минимална, за да не причинява допълнителна болка на заснетите и техните близки. Според доц. Лозанов, това е особено важно, когато става дума за хора в уязвимо положение, които могат да бъдат допълнително наранени от общественото внимание.

Книгата идва в контекста на съвременните дискусии в България относно условията в социалните домове, които често са травматични. „Трябва да се запитаме как се отнасяме към различните и какво правим, за да включим тези хора в обществото, вместо да ги изолираме“, каза доц. Лозанов. Той акцентира, че разговорът не е само за хора с психични проблеми, а за всички в неравностойно положение.

„Антоан Божинов използва фотографията, за да защити правата на хора, които са изложени на риск“, подчерта доц. Лозанов. Той посочи, че когато мнозинството е защитено от подобни проблеми, то често пренебрегва нуждите на уязвимите. Фотографията играе важна роля в междугруповата комуникация и може да служи като мост между различни социални слоеве.

Доц. Лозанов направи паралел с работата на датско-американския фотограф Джейкъб Рийс, който е известен с усилията си да привлече вниманието на обществото към бедните жители на Ню Йорк. „Фотографията дава възможност да се срещнем с нещо, което е извън нашия опит и да го възприемем като реалност“, каза той.

„Събраните в тази книга фотографии ще спомогнат за повишаване на човечността в нашите отношения“, добави доц. Лозанов. Той завърши с думите, че целта на книгата не е да излекува болните, а да помогне на здравите да преодолеят апатията си към съдбата на другите.